Най-накрая имаш време. Дните са дълги и топли, графикът по-разхлабен и някъде между бавен следобед и надвечер отмаряш след работната седмица, лежиш неподвижно, но нещо в теб не е спряло.
Там, където морето не пита.
Само те връща към дъха.
Към тялото.
Към онова спокойно място в теб, което понякога забравяш.
Този сайт използва „бисквитки“ и други подобни инструменти, за показване съдържанието и подобряване на потребителското изживяване. Повече информация може да намерите в раздела GDPR - Политика за използване на бисквитки.