Допитах се до Google и Wikipedia:

Mindfulness - целенасочено привличане на вниманието към преживявания, възникващи в настоящия момент без преценка, който човек може да развие чрез медитацията и чрез друго обучение. Думата има палирския произход sati, което означава осъзнатост, внимателност. Важен елемент от будистките традиции и техники за медитация Дзен, Випаасана, Личности, допринесли за популярността на техниката в съвременния западен свят: Thích Nhất Hạnh (1926–), Herbert Benson (1935–), Jon Kabat-Zinn (1944–) и Richard J. Davidson (1951–).

Изяснявайки го в исторически аспект, да погледнем и съдържанието. Повечето хора приемат, че съзнателност е задържане на вниманието ви върху една точка. Макар че това е изключително полезно и много трудно за нашия разпилян и непокорен ум, да заставите фокуса на ума да остане в един обект, обикновено се нарича концентрация.

Ако умът е в разсеяно състояние, което е обичайното му състояние, тогава работата върху простото поддържане на непреклонно внимание за период от една минута може да изглежда като героичен акт. От тук всъщност започваме основната работа, с техниките за медитация - от простата задача постоянно да насочваме ума към една единствена точка на внимание – дрищи. Когато умът се лута, вие го молите да се връща, отново и отново. Това усилие (дхарана, 6-тата стъпка от осемстепенния път в Патанджали йога сутра) е практика на концентрация и внимание, всеки, който е на тази пътека знае, че не е никак лесно.

Съзнателността, ако въобще стигнем до нея ще дойде след продължителен период на задълбочено внимание и концентрация. Не може да има осъзнатост без внимателност. Да сме наясно, не всички остри умове (по народному, да ти сече пипето) задължително развиват съзнателност. Това е целенасочен процес на духовна работа. Знам, че звучи объркващо и на мен ми трябваше време да го разбира. Но помислете го така.

- Внимателността е състояние на осъзнатост, което държи всички преживявания заедно, едновременно под око, а вниманието е само дейността по привеждане на умствената дейност към избран обект. Фокусът е по-лесно да се практикува, така че повечето техники за медитация и йога започват именно тук. Знаем от Сутрите на Патанджали, йога започва с екаграта или да направим умът си еднопосочен към обекта на концентрация.

Когато умът ви вече е трениран и е в състояние да се задържа по-дълго в обект, може да се насочите към по-всеобхватен тип фокус. Където умът е фокусиран, не е точка на замръзване, стоп пауза. Вместо това, разширяващия се фокус позволява на ума да бъде пълен с цялото поле на преживяване, без да предпочита това, което възниква. Ако разсейването е налице, внимателността отбелязва, че разсейването е налице, ако има дразнения, внимателността отбелязва, че дразнението е налице, ако има усещане за полъх, топлина, всичко се регистрира, без да се губи фокуса. И така нататък. Накратко казано, „разширено състояние на обсега на нашето съзнание“.